-
1 bouche
f. (du lat. bucca "joue", puis "bouche") 1. уста; respirer par la bouche дишам през устата; 2. отвор, отвърстие; bouche d'aération вентилационен отвор; 3. дуло; 4. геогр. устие; 5. вход в залив или в проток; 6. прен. гърло; 7. вкус; il a une fine bouche той има изтънчен вкус; vin long en bouche вино, чийто вкус остава дълго в устата; vin court en bouche вино, чийто вкус се загубва бързо; garder qqch. pour la bonne bouche пазя най-доброто за накрая; s'enlever les morceaux de la bouche лишавам се от залъка си заради някого; dépense de bouche разход за храна; ouvrir la bouche говоря, отварям си устата; de bouche а oreille от уста на уста; bouche cousue! гроб съм!, няма да кажа нищо!; la bouche du métro вход на метрото; la bouche d'un volcan кратер на вулкан. Ќ avoir toujours un mot, une chose sur la bouche повтарям постоянно едно и също нещо; отегчавам; bouche а feu оръдие, топ; fine bouche чревоугодник, гастроном; cela fait venir l'eau а la bouche от това на човек му потичат лигите; être dans la bouche de tout le monde предмет съм на всички разговори; faire la petite bouche цупя се, карам да ме молят (за ядене); fermer la bouche а qqn. заставям някого да замълчи; затварям устата на някого; ne pouvoir tirer un mot de la bouche de qqn. не мога да изкопча нито дума от устата на някого; ouvrir la bouche а qqn. накарвам, предизвиквам някого да говори. -
2 bâillon
m. (de bâiller) 1. кърпа за запушване на устата; mettre un bâillon а qqn. запушвам устата на някого; 2. прен. пречка пред свободното изразяване. -
3 bec
m. (lat. beccus, o. gauloise) 1. клюн, човка; coup de bec удар с клюн; 2. мутра, муцуна; език; 3. хоботче (на насекомо); 4. край, връх (на предмет); bec d'une plume връх на перо за писане, на писец; 5. уста (на човек); puer du bec мирише ми устата; ouvrir le bec отварям си устата; avoir bon bec бъбрив съм; 6. геогр. нос, издаденост на сушата врека; 7. мундщук на духов инструмент; 8. диал. целувка. Ќ avoir bec et ongles разг. имам средства за защита и умея да ги използвам; bec а gaz кран на светилен газ; blanc bec разг. неопитен млад човек; taire son bec разг. млъквам, не зная какво повече да кажа; se retrouver le bec dans l'eau не извличам никаква полза от ситуацията; bec de gaz газов фенер; tomber sur un bec срещам непреодолимо препятствие. -
4 gueule
f. (lat. gula "gosier, bouche") 1. уста на звяр, риба или голямо влечуго, паст; gueule de loup уста на вълк; la gueule d'un chien уста на куче; 2. разг. човешко лице, муцуна, мутра; donner sur la gueule de qqn. удрям някого по мутрата; 3. разг. човешка уста; puer de la gueule имам лош дъх в устата; 4. разг. човек, който има висок, креслив глас; 5. прен. голям отвор, уста, вход, гърло; la gueule d'un tunnel входът на тунел; la gueule d'un canon цевта на оръдие; 6. форма, външен вид на предмет; ce chapeau a une drôle de gueule тази шапка има странна форма. Ќ être fort en gueule разг. говоря много и недискретно; faire la gueule а qqn. цупя се на някого; ferme ta gueule! разг. млъкни, затвори си устата! avoir la gueule de bois махмурлия съм; se jeter dans la gueule du loup попадам в опасност; une fine gueule гастроном; se bourrer la gueule напивам се; se payer la gueule qqn. подигравам се на някого; en prendre de plein la gueule посрещам най-лошите обиди; gueule d'amour прозвище на неустоим събразнител; une gueule cassée в. арго ранен в лицето военен инвалид; ce décor a de la gueule този декор е ефектен; fleur en gueule бот. цвят във форма на две устни. -
5 lèvre
f. (lat. labra) 1. устна; se mordre les lèvres хапя си устните; 2. pl. ръб, устни (на рана); 3. геогр. ръб на цепнатина, разлом. Ќ avoir le cњur sur les lèvres откровен съм; avoir encore le lait sur les lèvres устата ми миришат на мляко (още съм много млад); du bout des lèvres презрително, с безразличие; se suspendre aux lèvres de qqn. зяпнал съм в устата на някого, слушам някого внимателно; avoir le cњur au bord des lèvres повдига ми се; manger du bout des lèvres ям насила, без апетит; avoir le sourire aux lèvres с усмивка на уста. -
6 aboral,
e, aux adj. (de ab- et oral) биол. отдалечен от устата. -
7 arrière-bouche
f. (de arrière et bouche) (pl. arrière-bouches) анат. задна част на устата, глътка, фаринкс. -
8 arrière-goût
m. (de arrière et goût) (pl. arrière-goûts) вкус, който остава в устата след ядене и пиене, привкус. -
9 bâillonnement
m. (de bâillonner) 1. затикване, запушване на устата; 2. прен. задушаване ( на критика). -
10 bain
m. (lat. de balneum) 1. къпане, измиване; bain de mer морска баня; par anal. bain de soleil слънчева баня; bain de boue кална баня; bain de bouche промивка на устата; prendre un bain къпя се, окъпвам се; 2. pl. ост. минерални бани; 3. вана; bain а remous джакузи; 4. баня, къпалня. Ќ bain intestinal клизма; envoyer qqn. au bain отпращам някого; être dans le bain замесен съм, участвам в нещо; être dans le même bain в еднаква ситуация сме; bain de foule смесване с тълпата (за известен човек); robe bain de soleil рокля без ръкави с гол гръб; bain de langue престой в чужда страна, за да се научи езика. -
11 ballon
m. (de l'it. palla "balle") 1. балон; аеростат; ballon dirigeable; la nacelle d'un ballon кошът на балон; ballon d'essai балон, който се пуска за определяне посоката на вятъра; прен. проучване на общественото мнение; ballon captif балон, вързан с въже за земята; 2. детско балонче; 3. топка; 4. геогр. закръглен връх на планина; 5. хим. колба; 6. ballon d'eau chaude бойлер; 7. сферична чаша със столче; (Швейцария) чаша с вместимост един дециметър; 8. ballon d'oxygène бутилка с кислород; 9. място за текст до устата на герой от комикс с форма на балонче. Ќ souffler dans le ballon духам в балон (за тест за определяне съдържанието на алкохол в кръвта); manche ballon къс буфон ръкав. -
12 barbillon
m. (de barbille, dimin. de barbe) 1. зоол. мрянка; 2. зъб (на стрела, въдица); 3. обички (на коза); 4. мустаци (на риба); 5. m. pl. гънки на кожата от двете страни на устата (на кон, вол и др.). -
13 bave
f. (lat. pop. baba, onomat. exprimant le babil des enfants) 1. слюнка; лига, пяна (от устата); 2. прен. злобна, отровна реч; злъч, отрова; 3. лигава течност, която отделят някои мекотели. -
14 bavette
f. (de bave) 1. лигавче, лигавник; кърпа, която се слага под устата (при зъболекар); горна част на престилка; 2. долна част на говеждо филе. -
15 bouffée
f. (de bouffer) 1. подухване, струя; bouffée de vent порив на вятъра; 2. лъх, полъх; bouffée de chaleur горещ полъх; 3. избухване; 4. дъх, излизащ от устата; bouffée d'ail дъх на чесън; une bouffée de colère избухване, гняв. Ќ par bouffées на пресекулки; bouffée délirante внезапен момент на делириум. -
16 bucco-génital,
e, aux adj. (de bucco- "bouche" et génital) който се отнася до устата и гениталните органи. -
17 buée
f. (frq. °bukon) изпарение, пара; vitres couvertes de buée изпотени стъкла (на прозорец); la buée sorte de sa bouche пара излиза от устата му. -
18 cagoule
f. (lat. ecclés. cuculla, de cucullus "capuchon") 1. монашеско наметало и качулка с дупки за очите и устата; 2. La cagoule екстремистка група от крайната десница; 3. дебела детска шапка, подобна на ушанка. Ќ cagoule de Ku Klux маска на член на Ку Клукс Клан. -
19 caquet
m. (de caqueter) 1. кудкудякане на кокошка, която е снесла яйце; 2. прен., разг. брътвеж, дърдорене. Ќ rabattre, rabaisser le caquet а qqn. запушвам устата на някого. -
20 clore
v. (lat. claudere) v. tr. 1. ост. склопвам, затварям (очи); clore les yeux склопвам очи (умирам); 2. ост. затварям; clore le bec а qqn. затварям устата на някого; 3. ост. заграждам; 4. прен. сключвам; clore un marché сключвам пазарлък; спазарявам се; 5. прен. приключвам, закривам; clore une séance закривам заседание; 6. лит. завършвам. Ќ Ant. ouvrir; commencer. Ќ Hom. chlore.
См. также в других словарях:
правя си устата — словосъч. искам, настоявам, претендирам словосъч. намеквам, подмятам … Български синонимен речник
цапнат в устата — словосъч. циничен, нецензурен, безсрамен, хлевоуст … Български синонимен речник
държа си езика — словосъч. мълча, млъквам, замлъквам, преставам да говоря, премълчавам, мълча като пън, не проговорвам, не се обаждам, не говоря, нищо не казвам, дума не обелвам, немея, занемявам, онемявам, не си отварям устата, държа си устата, прехапвам си… … Български синонимен речник
мълча — гл. млъквам, замлъквам, преставам да говоря, премълчавам, мълча като пън, не проговорвам, не се обаждам, не говоря, нищо не казвам, дума не обелвам, немея, занемявам, онемявам, не си отварям устата, държа си езика, държа си устата, прехапвам си… … Български синонимен речник
орален — (лат. оѕ, oris уста) 1. што се однесува на устата, устен 2. за лек: што се зема преку устата, што се голта … Macedonian dictionary
премълчавам — гл. замлъквам, замълчавам, не казвам, не говоря, гък не казвам, не гъквам, прехапвам си езика, стискам си устата, държа си устата, преглътвам си езика, преглътвам си думите, притайвам се, тая се, занемявам, онемявам, млъквам, не обелвам зъб, не… … Български синонимен речник
Халкиона — мит. во старогрчката митологија: ќерка на богот на ветровите, Еол, и жена на кралот Кеик кога маж и се удавил во морето (со нејзиното име во устата) боговите ги претвориле обајцата во птици бурни ци, допуштајќи во времето додека таа ги квачи… … Macedonian dictionary
акроцијаноза — (грч akros, куапоѕ модар) мед болест при која на болниот му посинуваат некои делови од телото (носот шепите, стапалата ушите устата) … Macedonian dictionary
афта — (лат aphtae) мед мала површна ерозија со жолтеникава или сива боја, окружена со јасноцрвен раб, болна, со зголемен и чувствителен лимфен јазол, се јавува на слузокожата на устата или на половите органи … Macedonian dictionary
балена — (лат balaena) 1. зоол кит, 2. свитлива рожена плочка во устата на китот, фишбајн … Macedonian dictionary
глосалгија — (грч. glossalgia) мед. болест на јазикот и на слузокожата на устата како последица на заболување на симпатичниот нервен систем, глосодинија … Macedonian dictionary
